Мъгла

Понякога самотно е да знаеш,

че не си сама.

Под мостовете реките

да спират да шумят,

за да можеш бавно да минеш през мъглата.

Мъгла на чувства

или просто мъгла,

падаща мудно над забързан град.

Сега изглежда ти бавен,

лежерен и тих,

загубил живота

до някой следващ миг.

На сутринта може слънце да изгрее,

а може би и дъжд да завали.

Но какво значение има това,

сега минаваш през мъгла:

въздух не от тревоги натежал.

Застинала си все едно във времето сега,

но искаш ли да изплуваш на повърхността?

Под покрова на мъглата

мъничка утеха има.

Влизаш и забравяш.

Мъглата  е във теб.

Не е пълна със живот,

но въпреки това вдъхва някакъв кураж.

Значение и смисъл няма.

Има само мисъл във мъгла.

Искрено ваша:

Ледено цвете

След полунощ

Навън мирише на студ и на мандарини,
и те обичам в мъглата.
Шумът от високите ми ботуши заглъхва
в звука на смеха ти.

Дъхът ми излиза, леден и бял, на пресекулки,
и те обичам в мъглата.
Шумът от палтата, опрени едно в друго,
е толкова силен. Не чувам колите.

Чувам как дишаш
и те обичам в мъглата.
Пепелявожълтите табели светят в тъмнината,
а е още рано. Не е ли?

Ръцете ми са студени
и те обичам в мъглата.
Слагаш ги в топлите си джобове
и вървим – висок и нисък в тъмнината.

Ухае на пепел, на зима,
и те обичам в мъглата.
„Полунощ вече мина, любими.”
Изчезвам в мръсножълтата табела.

Искрено ваша:

Ледено цвете

Смелост (през нощта)

През нощта съм изпълнена със смелост,
която избледнява със звездите на сутринта.
И е трудно да си мисля,
че мога да съм смела през деня.

Вечер демоните под леглото
притесняват другите души,
ала мен незнайно как
намират ме насутринта пак.

И колкото и да мечтая
всичката ми смелост се скатава
и на сутринта нищо не остава.

Някой ден навярно ще успея,
но дали пък още ще копнея
за смелите неща,
които искам да ти кажа сега.

Нещичко прясно написано и напълно в разрез с правилата при писане на поезия. Всъщност не съм сигурна дали има точно правила, но поне това, което знам от часовете по литература, е твърде далечно, от моя начин на писане. Все пак ето едно стихотворение по моите правила.

Искрено ваша:

Ледено цвете

☽ Животът на едно цвете ☾

Смехът на лицето ми замръзна,

цветовете избледняха.

Като пясъчен часовник,

във времето застинал,

биеше сърцето ми.

И исках да подам ръка,

виновна бях, ала без вина.

Мечтах си за безоблачно небе,

но бях орисана за буря.

Война на чувства,

не на рози.

Сиви облъци навън.

Мечтах си аз,

мечтах със теб.

Но ти мечта ли с мен ?

Ще легна сама на мократа трева

и ще оставя дъждът да се разбие в мен.

Както разбиват се  вълните

в самотните скали.

Но аз не съм скала,

а момиче със мечта.

Не цвете искам да ми подариш,

а вечност на поляна,

с вятър в моите коси.

Не късай цветето сега,

а ми подари живота му.

За да бъде то поне едничко

останало от нашата мечта.

 

Искрено ваша,
Ледено цвете