Showing posts with label literature. Show all posts
Showing posts with label literature. Show all posts

Sunday, February 22, 2015

Нарисувай ми

Нежно устните докосват
тънката, прозрачна плът.
И лилавеещите вени под нея
превръщат се в реки.
Танцуват сенките по
китките й бели,
а устните рисуват ли, рисуват.

Нарисувай ми корона
на дърво.
Нарисувай ми аромата
на сините цветя,
чието име така и не разбрах.
Нарисувай ми дъждовното небе
и дългите пръсти,
опрени на прозореца,
и бледното си лице,
което се страхува от дъжда.


Нарисувай ми пролет
и лято, и зима.
Есента ще нарисувам аз.
За последен път ги нарисувай.
Аз зная, че във 5 безшумно
ще излезеш през вратата,
уплашен от слънчеви лъчи.
Та нали във 5 изчезва тъмнината
и със нея призрачните ти ръце.



Искрено ваша:
Ледено цвете


Saturday, February 7, 2015

Мъгла

Понякога самотно е да знаеш,
че не си сама.
Под мостовете реките
да спират да шумят,
за да можеш бавно да минеш през мъглата.
Мъгла на чувства
или просто мъгла,
падаща мудно над забързан град.
Сега изглежда ти бавен,
лежерен и тих,
загубил живота
до някой следващ миг.
На сутринта може слънце да изгрее,
а може би и дъжд да завали.
Но какво значение има това,
сега минаваш през мъгла:
въздух не от тревоги натежал.
Застинала си все едно във времето сега,
но искаш ли да изплуваш на повърхността?
Под покрова на мъглата
мъничка утеха има.
Влизаш и забравяш.
Мъглата  е във теб.
Не е пълна със живот,
но въпреки това вдъхва някакъв кураж.
Значение и смисъл няма.
Има само мисъл във мъгла.




Искрено ваша:
Ледено цвете

Monday, August 18, 2014

Смелост (през нощта)

През нощта съм изпълнена със смелост,
която избледнява със звездите на сутринта.
И е трудно да си мисля,
че мога да съм смела през деня.

Вечер демоните под леглото
притесняват другите души,
ала мен незнайно как
намират ме насутринта пак.

И колкото и да мечтая
всичката ми смелост се скатава
и на сутринта нищо не остава.

Някой ден навярно ще успея,
но дали пък още ще копнея
за смелите неща,
които искам да ти кажа сега.

Нещичко прясно написано и напълно в разрез с правилата при писане на поезия. Всъщност не съм сигурна дали има точно правила, но поне това, което знам от часовете по литература, е твърде далечно, от моя начин на писане. Все пак ето едно стихотворение по моите правила.

Искрено ваша:
Ледено цвете