Нарисувай ми

Нежно устните докосват
тънката, прозрачна плът.
И лилавеещите вени под нея
превръщат се в реки.
Танцуват сенките по
китките й бели,
а устните рисуват ли, рисуват.

Нарисувай ми корона
на дърво.
Нарисувай ми аромата
на сините цветя,
чието име така и не разбрах.
Нарисувай ми дъждовното небе
и дългите пръсти,
опрени на прозореца,
и бледното си лице,
което се страхува от дъжда.

Нарисувай ми пролет
и лято, и зима.
Есента ще нарисувам аз.
За последен път ги нарисувай.
Аз зная, че във 5 безшумно
ще излезеш през вратата,
уплашен от слънчеви лъчи.
Та нали във 5 изчезва тъмнината
и със нея призрачните ти ръце.

Искрено ваша:

Ледено цвете