Кутия

кутийки с форма на сърце

напомнят за човешка същност
за човек
затворил в сивота
копринения допир
на любовна ласка

защото неговото
от тревоги почерняло
обгърнато от страх е
и нагарча
на всеки
що опита се да го прегръща

така прегръща той
кутии с форма на сърце
те няма как да почернеят
тъй както почернява истинско сърце

Искрено ваша,

Ледено цвете

Метростанции

I.Дъжводно-усмихнати лилави обувки

и червената линия на жълто метро,
стари стъпала и лениви усмивки...
Есента танцува върху мокри листа.

II. Мъглявозелено, примесено с жълто от слънце,
натежало небе - всеки миг ще заплаче.
И ето ме менe - на последната спирка,
чакам да дойде влакът за вкъщи...

III. Урагани от хора, бури, облаци, слънца...
всеки нанякъде бърза, не дири никой тук зора.
Търчи животът преди тях,
всеки бяга да го стигне
и забравя сякаш как
да спре и да се усмихне.

Искрено ваша,

Ледено цвете

Никога

хладилникът ни пълен е с магнити
от местата, на които
никога не сме били.
спиш, а аз си шепна
истории, които
никога не са били.
затова тихичко ще те прегърна:
да сънуваме дъгите, които
след дъжда ни
никога не са били.

Искрено ваша:

Ледено цвете

Безвремие

Душата ми е стон -
отекват мислите ми
далече, неразбрани.
Душата ми е стон -
облаци от бяла прежда
топят се в бурен океан.
Душата ми е стон -
дъгата губи цветове...

Душата ми е стон -
потънал във безвремие.

Искрено ваша:
Ледено цвете

Нарисувай ми

Нежно устните докосват
тънката, прозрачна плът.
И лилавеещите вени под нея
превръщат се в реки.
Танцуват сенките по
китките й бели,
а устните рисуват ли, рисуват.

Нарисувай ми корона
на дърво.
Нарисувай ми аромата
на сините цветя,
чието име така и не разбрах.
Нарисувай ми дъждовното небе
и дългите пръсти,
опрени на прозореца,
и бледното си лице,
което се страхува от дъжда.

Нарисувай ми пролет
и лято, и зима.
Есента ще нарисувам аз.
За последен път ги нарисувай.
Аз зная, че във 5 безшумно
ще излезеш през вратата,
уплашен от слънчеви лъчи.
Та нали във 5 изчезва тъмнината
и със нея призрачните ти ръце.

Искрено ваша:

Ледено цвете