Метростанции

I.Дъжводно-усмихнати лилави обувки

и червената линия на жълто метро,
стари стъпала и лениви усмивки...
Есента танцува върху мокри листа.

II. Мъглявозелено, примесено с жълто от слънце,
натежало небе - всеки миг ще заплаче.
И ето ме менe - на последната спирка,
чакам да дойде влакът за вкъщи...

III. Урагани от хора, бури, облаци, слънца...
всеки нанякъде бърза, не дири никой тук зора.
Търчи животът преди тях,
всеки бяга да го стигне
и забравя сякаш как
да спре и да се усмихне.

Искрено ваша,

Ледено цвете