Нарисувай ми

Нежно устните докосват
тънката, прозрачна плът.
И лилавеещите вени под нея
превръщат се в реки.
Танцуват сенките по
китките й бели,
а устните рисуват ли, рисуват.

Нарисувай ми корона
на дърво.
Нарисувай ми аромата
на сините цветя,
чието име така и не разбрах.
Нарисувай ми дъждовното небе
и дългите пръсти,
опрени на прозореца,
и бледното си лице,
което се страхува от дъжда.

Нарисувай ми пролет
и лято, и зима.
Есента ще нарисувам аз.
За последен път ги нарисувай.
Аз зная, че във 5 безшумно
ще излезеш през вратата,
уплашен от слънчеви лъчи.
Та нали във 5 изчезва тъмнината
и със нея призрачните ти ръце.

Искрено ваша:

Ледено цвете

Смелост (през нощта)

През нощта съм изпълнена със смелост,
която избледнява със звездите на сутринта.
И е трудно да си мисля,
че мога да съм смела през деня.

Вечер демоните под леглото
притесняват другите души,
ала мен незнайно как
намират ме насутринта пак.

И колкото и да мечтая
всичката ми смелост се скатава
и на сутринта нищо не остава.

Някой ден навярно ще успея,
но дали пък още ще копнея
за смелите неща,
които искам да ти кажа сега.

Нещичко прясно написано и напълно в разрез с правилата при писане на поезия. Всъщност не съм сигурна дали има точно правила, но поне това, което знам от часовете по литература, е твърде далечно, от моя начин на писане. Все пак ето едно стихотворение по моите правила.

Искрено ваша:

Ледено цвете