Смелост (през нощта)

През нощта съм изпълнена със смелост,
която избледнява със звездите на сутринта.
И е трудно да си мисля,
че мога да съм смела през деня.

Вечер демоните под леглото
притесняват другите души,
ала мен незнайно как
намират ме насутринта пак.

И колкото и да мечтая
всичката ми смелост се скатава
и на сутринта нищо не остава.

Някой ден навярно ще успея,
но дали пък още ще копнея
за смелите неща,
които искам да ти кажа сега.

Нещичко прясно написано и напълно в разрез с правилата при писане на поезия. Всъщност не съм сигурна дали има точно правила, но поне това, което знам от часовете по литература, е твърде далечно, от моя начин на писане. Все пак ето едно стихотворение по моите правила.

Искрено ваша:

Ледено цвете

Сто години тишина

Сто години всяка нощ валеше,

слънцето някъде далече спеше.

В окови от вятър,

в  мрежи на  паяк,

дървета без думи говореха.

Тишината разстилаше своя покров,

над безмълвни дървета и

затихнали птици.

Някъде далеч заваля.

Малки капчици дъжд.  

Искрено ваша,

Ледено цвете