Сто години тишина

Сто години всяка нощ валеше,

слънцето някъде далече спеше.

В окови от вятър,

в  мрежи на  паяк,

дървета без думи говореха.

Тишината разстилаше своя покров,

над безмълвни дървета и

затихнали птици.

Някъде далеч заваля.

Малки капчици дъжд.  

Искрено ваша,

Ледено цвете