През нощта съм изпълнена със смелост,
която избледнява със звездите на сутринта.
И е трудно да си мисля,
че мога да съм смела през деня.
Вечер демоните под леглото
притесняват другите души,
ала мен незнайно как
намират ме насутринта пак.
И колкото и да мечтая
всичката ми смелост се скатава
и на сутринта нищо не остава.
Някой ден навярно ще успея,
но дали пък още ще копнея
за смелите неща,
които искам да ти кажа сега.
която избледнява със звездите на сутринта.
И е трудно да си мисля,
че мога да съм смела през деня.
Вечер демоните под леглото
притесняват другите души,
ала мен незнайно как
намират ме насутринта пак.
И колкото и да мечтая
всичката ми смелост се скатава
и на сутринта нищо не остава.
Някой ден навярно ще успея,
но дали пък още ще копнея
за смелите неща,
които искам да ти кажа сега.
Нещичко прясно написано и напълно в разрез с правилата при писане на поезия. Всъщност не съм сигурна дали има точно правила, но поне това, което знам от часовете по литература, е твърде далечно, от моя начин на писане. Все пак ето едно стихотворение по моите правила.
Искрено ваша:
Ледено цвете
No comments:
Post a Comment