Често се случва да се чувствам като във война със себе си. Аз съм два разнопосочни вектора, две разделящи се в далечината релси и две различни души. Двоен проблем, така да го кажем. И ако аз самата не мога да го обясня, снимките, които са по идея, а и направени от Ралица Трендафилова, успяха да уловят "мен" - свободния, блуждаещ електрон.
Благодаря за вниманието и се надявам да съм предала частица вдъхновение. Ще се радвам, ако споделите мнение като коментар! И очаквайте скоро ново стихотворение! А до тогава...
Искрено ваша:
Ледено цвете
ди, постът е меко казано НЕ-ВЕ-РО-Я-ТЕН <3
ReplyDeleteМного ти благодаря! <3
ReplyDeleteвинаги съм се удивлявала когато видя нещо прекрасно, но тази смесица от нежност и красота просто спря дъха ми, нещо удивително,браво и на фотографа, и на модела :3
ReplyDeleteМного ти благодарим, Дари! Много си мила! :з
DeleteАмбивалентност
ReplyDeleteДве души са в мен - на ангел и на демон
и две сърца в едно - за зло и за добро,
и в себе си съм против себе си,
и мразя до любов.