Смехът на лицето ми
замръзна,
цветовете избледняха.
Като пясъчен часовник,
във времето застинал,
биеше сърцето ми.
И исках да подам
ръка,
виновна бях, ала без
вина.
Мечтах си за
безоблачно небе,
но бях орисана за
буря.
Война на чувства,
не на рози.
Сиви облъци навън.
Мечтах си аз,
мечтах със теб.
Но ти мечта ли с мен
?
Ще легна сама на
мократа трева
и ще оставя дъждът да
се разбие в мен.
Както разбиват се вълните
в самотните скали.
Но аз не съм скала,
а момиче със мечта.
Не цвете искам да ми
подариш,
а вечност на поляна,
с вятър в моите коси.
Не късай цветето
сега,
а ми подари живота
му.
За да бъде то поне едничко
останало от нашата
мечта.
No comments:
Post a Comment