Математически небивалици

  Здравей, мило мое Логъритъмче! 

  Ранена съм от острите ъгли на раздялата. Твоите перпендикулярни погледи събуждат у мен уравнения от трета степен с две неизвестни. За да намерим неизвестните, трябва да изнесем родителите пред корен и да останем сами в подкоренната величина.

  Ах, как ми се иска да останем сами в равнината и да си построим триъгълна къщичка с две страни и ъгъл, заключен между тях.

  А на тая, която се върти около теб по окръжност, концентрична на моята, й кажи, че ще й разбия абсолютната стойност и ще я пратя да вади квадратен корен от ирационално число!

  Ти побързай, защото моята обич клони от плюс безкрайност към минус безкрайност!

 

Из ''Ученическите тефтери на госпожата по математика''. Най-добрата и забавна учителка. Ето това се казват заплахи по математически!

Искрено ваша, 

Ледено цвете

☽ Животът на едно цвете ☾

Смехът на лицето ми замръзна,

цветовете избледняха.

Като пясъчен часовник,

във времето застинал,

биеше сърцето ми.

И исках да подам ръка,

виновна бях, ала без вина.

Мечтах си за безоблачно небе,

но бях орисана за буря.

Война на чувства,

не на рози.

Сиви облъци навън.

Мечтах си аз,

мечтах със теб.

Но ти мечта ли с мен ?

Ще легна сама на мократа трева

и ще оставя дъждът да се разбие в мен.

Както разбиват се  вълните

в самотните скали.

Но аз не съм скала,

а момиче със мечта.

Не цвете искам да ми подариш,

а вечност на поляна,

с вятър в моите коси.

Не късай цветето сега,

а ми подари живота му.

За да бъде то поне едничко

останало от нашата мечта.

 

Искрено ваша,
Ледено цвете