След полунощ

Навън мирише на студ и на мандарини,
и те обичам в мъглата.
Шумът от високите ми ботуши заглъхва
в звука на смеха ти.

Дъхът ми излиза, леден и бял, на пресекулки,
и те обичам в мъглата.
Шумът от палтата, опрени едно в друго,
е толкова силен. Не чувам колите.

Чувам как дишаш
и те обичам в мъглата.
Пепелявожълтите табели светят в тъмнината,
а е още рано. Не е ли?

Ръцете ми са студени
и те обичам в мъглата.
Слагаш ги в топлите си джобове
и вървим – висок и нисък в тъмнината.

Ухае на пепел, на зима,
и те обичам в мъглата.
„Полунощ вече мина, любими.”
Изчезвам в мръсножълтата табела.

Искрено ваша:

Ледено цвете