Tuesday, November 18, 2014

След полунощ


Навън мирише на студ и на мандарини,
и те обичам в мъглата.
Шумът от високите ми ботуши заглъхва
в звука на смеха ти.

Дъхът ми излиза, леден и бял, на пресекулки,
и те обичам в мъглата.
Шумът от палтата, опрени едно в друго,
е толкова силен. Не чувам колите.

Чувам как дишаш
и те обичам в мъглата.
Пепелявожълтите табели светят в тъмнината,
а е още рано. Не е ли?

Ръцете ми са студени
и те обичам в мъглата.
Слагаш ги в топлите си джобове
и вървим – висок и нисък в тъмнината.

Ухае на пепел, на зима,
и те обичам в мъглата.
„Полунощ вече мина, любими.”
Изчезвам в мръсножълтата табела.







Искрено ваша:
Ледено цвете




2 comments:

  1. Хей! Тъкмо попаднах на блога ти и искам да кажа, че съм наистина впечатлен! Много ми харесват стихотворенията ти и всички неща, с които се занимаваш. Продължавай все така! :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Извинявам се за късния отговор и много ти благодаря за комплиментите! Весели празници също така! Стана ми изключително приятно! :)

      Delete